четвъртък, 25 ноември 2010 г.

ИЗПРАТИХМЕ ЗИМАТА СЪС СЛЪНЦЕ!

Галерия - ИЗПРАТИХМЕ ЗИМАТА СЪС СЛЪНЦЕ!
ИЗПРАТИХМЕ ЗИМАТА СЪС СЛЪНЦЕ!
Относно екскурзия: ЛЮБАШ,ВИСКЯР,ЗАВАЛСКА и ПАРАМУНСКА планина

Тази събота и неделя трябваше на посрещнем пролетта. Зимата бесня, бесня, изсипа много сняг и виелици, но в крайна сметка в неделния ден я изпратихме по живо, по здраво със слънце и прекрасни панорами от обзорните Любаш и Парамунска планина! Прочетете за интересната екскурзия в която за 2 дни изкачихме първенците на четири планини!

Сутрин първа. Село Завала. Тръгваме към първенеца на Завалска планина - връх Китка.






Стигането дотук беше възможно поради две причини. Първа - трудолюбив граовец (местен) бе изрил пътя с багера си. Втора - планинския водач се научи много бързо да слага вериги на микробус.






Връх Китка ни посрещна с топло, слънчево време, комбинирано с нежни пориви на ефирен арктически ветрец.






Все пак това е по-добре от затъване в кал.






Ето го и въпросния гостоприемен връх.






Момата на вашия екран (наскоро спечелила "Грами" за най-добра анимация) толкова се радваше на снега, та чак ни втрисаше като я гледаме. Не показваме кадри за да не травмираме по топлолюбивите туристи!






Това е. Водача стъпи на върха, огледа се и тропна с крак на едно място: "тука някъде требе да е котата!". Щом отдръпна чепик - котата беше отдолу! Групата полувтрещена - полурадостна от GPS- ъпгрейдите на водачовата глава се строи послушно за снимка. Даже






Миг преди поредното арктическо изпълнение на пингвина на групата - Иииива.






времето като цяло се опитваше да покаже околния пейзаж и от време на време се смиляваше да кротне.






Както казахме "от време на време". Превала под връх Мечи камък - първенец на Вискяр планина.






Над самия превал беше добре.






Почти покойно стигнахме върха и се снимахме на характерната за него триангулачна точка.






На връщане обаче някой отляво взе да хвърля с шепи ронен стиропор, който съмнително наподобяваше на сняг. И някой да беше спрял тоя вентилатор!






Времето не беше дори и върха на носа да си покажеш, но някои все пак се престрашиха.






След прилично похапване поогледахме скалите "Петлюка" - май единственото скалисто нещо във Вискяр планина.






Сутрин втора. След кратка консултация с Любка Кумчева и предложения й неприлично голям подкуп под формата на зимни билки за планински чай времето се смили над нас!






Любаша доволно се извисяваше над околния пейзаж, мислейки си, че след сношните си "ведри" настроения ни е отказал да се изкачим на темето му. Жестоко се лъжеше обаче!






Смутени от упоритата група, сръндак и сърна се шмугнаха в горите по северния склон на връх Стража.






Дружината упорито запълзя по стръмния баир, внимавайки да се не съпне в някоя дупка между камъните.






Набрахме височина и започнахме да поснимваме панорамки!






Пред нас вече се издигаше връхната част на Стражата.






Ето го и него - връх Стража (1398м), първенец на Парамунска планина.






Абе зимата си е хубаво - спор няма!...






Поглед към панорамния Любаш. който все още мислеше, че му се е разминала нашата визита.






Котата на връх Стража. От тук се разкриват красиви гледки към околните планини. Облаците се опитваха да скрият по-далечните и високи баири, като връх Руй, който се вижда в дъното.






Четата - на върха на Парамунската планина.






Поглед към Завалска планина. Южните и разклонения са характерни със множеството куполовидни възвишения, докато на север преобладават издължените в посока изток-запад хребети.






Дерзаем към Любаша! В гората имаше доста сняг, но за сметка на това след гората имаше преспи и навявания по два метра.






Добре, че типичните за Любаша "леки" ветрове бяха издухали всичко от билния ръб и движението се превърна в песен. Хубава песен, весела!






Започнахмее бързо да дърпаме във височина!






А назад се откри красива гледка към връх Стража!






В горната част се появиха отново големи навявания, но "летния" любашки ветрец беше ги направил за 24 часа достатъчно твърди, та почти да не пропадаме, когато се наложеше да ги пресечем.













Излизаме на купола на "трънския Килиманджаро" - връх Любаш (1399м), първенец на едноименната планина.



























Пред нас на юг се разкри Ерулска планина.






Ето ни на върха!













Е, това беше! В крайна сметка изпратихме баба Зима със слънце!






Сега ни очакваше поредната порция планински панорами на слизане към село Ребро!






Довиждане на Любаша!...